Вместо съжалявам.

Не ми се говори. Не знам какво да кажа. Дори не ми го побира главата. Съжалявам? Съболезнования? Слаби думи. Няма думи, които да утешат майка, преживяла това. Остава само въпросът. И мъката. 

Защо? Защо? Защо?